Маргарита Димитрова

Откриване на смисловите и граматичните връзки в текст

(експериментално изследване)

1.Същност и цел на експеримента.

Съставянето на свързан цялостен текст е една от основните цели на обучението по български език в училище. По тази причина един от проблемите, който беше изследван в рамките на първия етап от проекта на МОН "Подготовка на изпит за прием на ученици след завършен седми клас в профилирани гимназии и техникуми за учебната 2000-2001 година"[1] беше умението на седмокласници да разпознаят правилния ред на откъсите в един текст, мотивиран от текстовата свързаност. Изследваните лица според възрастта и обучението, което са преминали (основно по български език и литература), към момента на провеждането на експеримента притежават необходимите знания за свързаност на текста и би трябвало да разпознаят правилния вариант на подреждане. Те притежават знания за свързаността като основна характеристика на текста, изучавали са и основните езикови средства, осигуряващи свързаността: предмет и тема на текста, ключови (опорни) думи, местоимение, лексикално повторение, парафраза, синонимна замяна[2]. Учениците имат и практически умения от собствената си писмена практика.

Изследването на поставения проблем е свързано с две групи въпроси. Първата група се отнася до подбора на експерименталния текст, а втората е свързана с анализа на резултатите от експеримента.

Експериментът е осъществен върху оригинален текст с енциклопедичен характер. Това е текст от такъв тип, какъвто учениците използват по време на обучението (такъв характер имат напр. урочните статии) и с какъвто си служат най-често възрастните хора в социалната си практика. Беше подбран кратък по обем текст (77 графични думи заедно със заглавието) поради съображението, че не е необходимо дължината на текста да затруднява допълнително изследваните лица. Текстът е с наративен характер за улеснение на учениците, тъй като последователността на събитията във времето по-лесно се проследява от причинно-следствените или структурните зависимости. Експерименталният текст е следният:

Хотелът

Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат. Преди 1774 г. кръчмите и странноприемниците осигурявали по-скоро ядене и пиене, отколкото подслон на пътниците, но същата година Дейвид Лоу открил грандхотел "Лоу" в Ковънт Гардън, Лондон. Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". Това бил първият хотел в света. През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, защото не му носел печалба. Други хора обаче го взели и го стопанисвали до края на ХIХ век.

За целите на изследването текстът беше разделен на четири откъса, които бяха разместени спрямо оригинала. В експерименталния вариант откъсите съзнателно бяха номерирани последователно от 1. до 4., като текстът изглеждаше по следния начин:

ХОТЕЛЪТ

1. Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". Това бил първият хотел в света.

2. Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат.

3. През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, защото не му носел печалба. Други хора обаче го взели и го стопанисвали до края на ХIХ век.

Учениците трябваше да избират между четири варианта на подреждане. Номерирането на откъсите не съвпада с нито един от тях. В единия от вариантите се получава правилен, цялостен и свързан текст, а при другите получените текстове имат различни по тип и количество нарушения в свързаността (вж. Приложение. Тестова задача).

Четирите откъса са с различен обем, което не е съществено в случая. Основанията за определяне на границите на откъсите са свързани със съдържанието на експерименталния текст и с наличните в него смислови и формални връзки. Изборът на трите грешни варианта на подреждане на текста не е случаен. Една от целите на експеримента е да се проследи в кои случаи учениците откриват нарушенията в свързаността на текста и в кои случаи общият смисъл ги подпомага да пренебрегнат или да компенсират нарушенията – т. е. те успяват и при грешно подреждане да “разберат” текста, което ги подвежда да изберат грешен вариант като верен отговор на поставената задача.

Важен момент от експеримента е това, че текстът е подаден със заглавие. Този избор беше продиктуван от два фактора. От една страна, седмокласниците притежават по-ограничени фонови знания, които да използват, за да определят дори интуитивно топика (най-общо – предмета на общуване, срв. литературата в бел. 3) на текста и да се ориентират адекватно в комуникативната ситуация. От друга страна, процедурата по разпознаване и типизиране на ситуацията е сложна по принцип.

2. Характер на експерименталния текст. Проследяване на смисловите и формалните връзки в него.

Важен етап от направеното изследване е анализирането на самия оригинален текст и установяването на наличните в него езикови средства и смислови връзки, които определят характера му на цялостен и свързан. Това е предпоставка да се проследи в кои случаи и какви типове връзки изследваните лица са склонни да пренебрегнат, кои връзки откриват, пропускат или преосмислят. За целта настоящия анализ всички изречения от текста са номерирани последователно, като простите изречения в рамките на сложното се различават по буква след номера. С оглед на проведения експеримент са означени и отделните откъси, на които текстът беше разделен.

Хотелът

Откъс 2. (1а) Хотелите са доста "по-млади", (1б) отколкото мнозина смятат.

Откъс 4. (2а) Преди 1774 г. кръчмите и странноприемниците осигурявали по-скоро ядене и пиене, отколкото подслон на пътниците, (2б) но същата година Дейвид Лоу открил грандхотел "Лоу" в Ковънт Гардън, Лондон.

Откъс 1. (3) Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". (4) Това бил първият хотел в света.

Откъс 3. (5а) През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, (5б) защото не му носел печалба. (6а) Други хора обаче го взели и (6б) го стопанисвали до края на ХIХ век.

В подбрания за експеримента текст се наблюдава гъста мрежа от смислови и формални връзки. По-голямата част от тях ще бъде описана по-долу с помощта на достъпен за българския читател подход[3]. Откриването дори на част от тези връзки може да подпомогне разпознаването на правилното подреждане на отделните откъси. Това улеснява учениците при решаването на тестовата задача, при условие че са мотивирани да работят.

Във всеки текст свързаността му се определя от два вида връзки, наречени кохезивни и кохерентни. С термина “кохезия, кохезивни връзки” се назовават зависимостите между думите, изразите и изреченията в даден текст, изградени чрез лексикални, морфологични, синтактични и фонетични езикови средства. Такива средства са например лексикалните повторения, синонимите, парафразите, местоименията, които най-често изграждат т. нар. “номинативна верига” – поредица от граматически и смислово свързани думи за обозначаването на даден предмет или явление в текста. Връзките между отделните изрази и изречения пък най-често се осъществяват чрез съюзите, съюзните думи, частиците, наречията за време и място, изразите със значение на обстоятелства, някои местоимения и т. н. С термина “кохерентност, кохерентни връзки” се назовават проявените в даден текст зависимости между човешкото знание за предметите и явленията от действителността и значенията на думите и отношенията между тях. Кохезията се основава най-често на т. нар. лексикална съчетаемост. В един смислово коректен текст думите са употребени и съчетани така, че изграждат картина на цялостен свят, който е непротиворечив както вътрешно, така и на знанията за света.

Според учебната програма по български език до 7. клас включително, както и според съдържанието на учебниците в различните им варианти учениците изучават посочените конкретни езикови средства, осигуряващи текстовата свързаност. Текстовият подход, залегнал в програмата, би трябвало да осигурява добри практически умения на учениците за откриване на нарушения в смисловата и във формалната свързаност на един текст.

Заглавие.

Заглавието на всеки писмен текст като експерименталния определя предметната област, с която е свързано съдържанието му. От него читателят (в ролята на слушащия от комуникативния акт) започва да изгражда за себе си света, който е представен в конкретния текст, и го съпоставя със собствените си знания, като така разбира текста.

Заглавието Хотелът насочва читателя към съответното понятие (концепт) хотел от знанията за света. Дефинициите на думата ‘хотел’ в тълковните речници на българския език[4] отразяват значението[5] й: "сграда в населено място, предназначена за пренощуване (и хранене) на пътници". Поставянето на думата ‘хотел’ като заглавие подсказва, че това е топикът на текста – основният предмет, за който се говори.

Откъс 2.

Откъсът включва първото изречение на текста. Първата дума от (1а) - хотелите – осъществява кохезивна връзка със заглавието чрез лексикално повторение. Формата за мн. ч. уточнява, че в текста ще става дума за хотел като клас предмети, а не като единичен обект (което може да се предположи от членуваната форма за ед. ч. на думата в заглавието). Думата млади активизира в съзнанието на читателя представата малка продължителност на съществуване във времето. Тя е метафорично употребена за назоваване на състояние на класа от обекти хотел (метафоричността е и графично означена чрез кавичките). В текста метафората се свързва с представата за време на създаване. Наречието доста и морфемата за сравнителна степен по- задават стойност на признака млади. Тази стойност е по-малка (доста по-млади) от някаква друга, с която авторът сравнява. В (1б) чрез израза мнозина смятат е представено обичайното състояние на знание/вяра за реалния свят. Сравнението се извършва между убеждението на читателя за възрастта на хотелите, основано на знанията му за света (в 1б), и новото твърдение на автора (в 1а). Противопоставянето на двете мнения е осъществено чрез съюзната дума отколкото. Така в първото си изречение авторът подготвя читателя, че ще му съобщи нещо ново и различно за възникването на хотелите.

Първото изречение като начално за текста има и една по-специална роля. То разкрива в явен вид интенцията на автора (в ролята му на говорещ от комуникативния акт). Разпространеното мнение (мнозина смятат) за възрастта на хотелите е представено като неточно, невярно (доста по-млади, отколкото). Това представяне обслужва целта на автора да промени когнитивното състояние (знанията за света) на читателя. Разбира се, това е цел на всеки говорещ в комуникативния акт и се постига чрез съобщаване на факти, водещи към желаната промяна. Такива факти се съдържат и в експерименталния текст в изречения (2) – (6). Интенцията на говорещия се осмисля от слушателя и без явното й съобщаване. Особеното тук е в явното езиково изразяване на авторовото намерение. Наличието на такова въвеждащо в текста изречение е насочено по-скоро към събуждане на любопитството на читателя, а не към постигането на целта на текста – нови знания за възникването на хотелите. Това поставя (1) в по-особено положение спрямо останалите изречения и спрямо дискурса. Разликата е намерила и езиков изказ. Само изречение (1) е в индикативна модалност (съдържа изявителни глаголни форми), всички останали изречения са в ренаратив (съдържат преизказни глаголни форми).

Поради посочените особености първото изречение беше обособено като самостоятелен откъс.

Откъс 4.

Изразът Преди 1774 г. (2а) осигурява кохезията, като се свързва с актуализираната вече чрез думата млади от (1а) представа за време. Чрез този израз в (2а) представата за време се свързва с известна и общоприета скала за измерване на време - календарът. Въвеждането на такава безспорна “ос на времето” в света на текста отговаря на очакванията на читателя за получаване на факти относно “възрастта” на хотелите. Тя служи за локализиране на събитията в целия текст и осигурява важна страна от кохезията и кохерентността му. В (2а) се въвеждат два нови вида обекти, известни от знанията за света: кръчмите и страноприемниците. Заедно с топика хотел те формират по-общ клас обекти, който може да наречем "места за пребиваване извън дома". Думите кръчма и страноприемница осигуряват кохерентността на текста, тъй като заедно с думата хотел назовават родствени обекти. По-нататък в (2а) обектите от по-общия клас се специфицират чрез разлики по признака "даване на възможност" във връзка с представите за ядене, пиене, подслон. Обектите кръчми и страноприемници са представени като недостатъчно пълноценни: не задоволяват всички нужди при пребиваване извън дома. Това представяне е изразено езиково чрез опозицията между наречията по-скоро и отколкото. По този начин в (2а) авторът създава представа за конфликтно състояние. Конфликтът се разрешава веднага в (2б) чрез въвеждането в света на текста на събитието открил. Разрешаването е подчертано и със съюза но – типичен съюз за силно противопоставяне[6]. Кохезията се поддържа чрез препращане към локализацията във времето и към топика. Изразът същата година от (2б) се свързва с израза Преди 1774 г. от (2а) и чрез него с представата за време, актуализирана чрез думата млади в (1а). Изразът грандхотел "Лоу" от (2б) се свързва с топика хотел от (1а) и от заглавието. В (2б) понятието хотел вече е специфицирано като конкретен единичен обект.

С изречение (2б) започва и същинската, съдържателната част от текста – разказът за откриването на първия в света хотел.

Откъс 1.

Мрежата от кохезивни и кохерентни връзки между откъс 1 и откъс 4 е най-гъста в целия текст. Налице са и кохезивни връзки с първия откъс 2, както и със заглавието, осъществени най-вече чрез изречение (4) от откъс 1.

В двете изречения от откъс 1. продължава започнатия в (2б) разказ за първия хотел. Смисловата връзка между изречения (3) и (2б) е осъществена чрез последователността на назованите действия открил и нарекъл. Чрез думата нарекъл освен това се актуализира конвенционалното речево действие ‘назоваване’, характерно за ситуациите при създаване на нов обект. Изразът обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства от (3) се свързва с понятието хотел, актуализирано в заглавието и в (2а). Чрез него също хотелът се разграничава от кръчмите и страноприемниците в рамките на общия им клас и получава специфичния признак главно за настаняване на семейства. Признакът (количествената спецификация) първият от изречение (4) по смисъл се свързва с изразите същата година (2б) и През 1774 г. (2а) и поставя създаването на хотела в календарната ос на времето. Чрез връзките на тези изрази получава съдържание и началната точка за отчитане на времето, която се има предвид при признака млади от (1).

Изразът първият хотел от (4) осъществява и кохезивни, и кохерентни връзки. Той препраща по смисъл и чрез лексикалното повторение към израза грандхотел “Лоу” от (2б), а чрез него към класа/понятието хотел/хотел, актуализирани в заглавието (Хотелът) и в (1а) (Хотелите).

Повърхнинната свързаност (кохезията) е особено очевидна между (2б) и целия откъс 1. Елипсата на подлога агенс при перформатива нарекъл и анафоричното означаване на глаголния обект чрез местоименната форма го осигуряват тясната връзка между (3) и (2б). Кореферентността, изразена чрез местоимението това, и лексикалното повторение хотел (което се свързва рекурентно) осигуряват не по-малко тясна връзка и между (4) и (2б).

Откъс 3.

В този откъс смисловите връзки се осъществяват по-скоро с вече изградения до тук свят на текста, отколкото с непосредствено предхождащия откъс 1. Разказът за съдбата на първия хотел продължава. Формира се по-дълга редица от събития, свързани с него. Към досегашните открил (2б), нарекъл (3) се прибавят още: изоставил (5б), взели (6а), стопанисвали (6б), които формират своеобразна ос. Динамиката на събитията е представена чрез двойките антоними открил (2б) - изоставил (5б); изоставил (5б) - взели (6а) и стопанисвали (6б). Налице е и отчитане на времето по стандартната календарна ос: изразът до края на ХІХ век пряко препраща към израза Преди 1774 г. и оформя отрязъкът от време, в който просъществува първият хотел. Изразът През 1780 г. от (5а) определя средната точка от това време (събитието изоставил). Така веригата на случките с първия хотел се проектира върху календарната ос на времето: открил – изоставил – взели и стопанисвали и: Преди 1774 г./същата година - През 1780 г. - до края на ХІХ век.

В откъса се наблюдават и многобройни прояви на повърхнинната свързаност. Кохезията е осъществена основно чрез лексикални повторения и местоименни замени. Думата хотела (си) от (5а) препраща към (първият) хотел от (4). Номинативната верига на хотел продължава във всяко просто изречение до края на текста чрез елипсата на подлога в (5б) и местоименните форми го в (6а) и (6б). Лексикално повторение чрез съкращаване наблюдаваме и при фамилното име Лоу от (5а): то препраща към пълното име Дейвид Лоу от (2б) на откъс 4.

Като последен за текста откъс 3. има по-специфичен характер. В него се осъществяват връзки както с предходния откъс 1, така и с несъседния откъс 4. Връзките с началния откъс 2. са по-слаби.

Обобщение.

С оглед на проведения експеримент важно е да се проследи между кои откъси на оригиналния текст най-силно са проявени кохезивните и кохерентните връзки. Съществуват силни връзки между съседните откъс 4. и откъс 1. В тези два откъса се разрешава проблемът, зададен от съдържанието на откъс 1. Информацията от тях като цяло променя когнитивното състояние на читателя – той вече е осведомен, че първият хотел е създаден в близкото минало, т. е. “по-млад” е.

Налице са и силни връзки между несъседните откъс 4 и откъс 3. Тези два откъса съдържат две противоположни събития, които се редуват във времето: открил – изоставил. Силните връзки се определят и от факта, че между тях (в откъс 1.) е включено различно по същността си събитие (нарекъл).

Връзките между съседните откъс 1. и откъс 3. са по-слаби, ако се преценяват изолирано от изречение (2б) на откъс 4. Заедно с това изречение обаче двата разглеждани откъса имат силни връзки помежду си, защото оформят разказа за съдбата на първия хотел.

Връзките между съседните откъс 2. и откъс 4. са по-различни от връзките между другите откъси поради специфичния характер на текста в откъс 2. Във всеки от двата откъса актуализираното в заглавието понятие хотел се конкретизира по различен начин в зависимост от комуникативното намерение на автора.

3. Резултати от експеримента.

Анализът на резултатите може да бъде извършен в няколко посоки. Едната от тях е качеството на тестовата задача като инструмент за проверка и оценка на знанията и уменията по български език, получени в училище. Засега у нас тестовете по български език в средното училище не са най-популярното средство за изпитване. Тестовите задачи от многобройните сборници с тестови задачи по български език не са придружени с необходимите данни, доказващи качествата на задачите[7], а в съдържателно отношение много от тях граничат със занаятчийство и дори с дилетантство. Липсват и професионални колективи, които системно и целенасочено да работят в такава посока както в практически, така и особено в научен план, както и необходимата за това институционална подкрепа, най-вече от МОН. Затова трябва да се посочи, че според анализа на получените от експеримента статистически данни разглежданата тестова задача показа много добри качества като средство за проверка на комуникативната компетентност на ученици в 7. клас. Задачата притежава оптимална трудност и много добра дискриминативна сила[8]. Може да се направи извод, че подобни задачи за правилно подреждане на текст биха били надежден инструмент за оценяване на знания и умения по български език, а и ефективно средство при обучението.

Резултатите от проведения експеримент могат да се анализират и в съдържателен план от лингвистична гледна точка. Цел на този анализ е да се проследи кои нарушения в свързаността на текста остават незабелязани от изследваните лица и да се потърси отговор на въпроса защо се случва това.

За успешното решаване на тестовата задача не е без значение изборът на началния откъс. Като начални във верния отговор и в дистракторите съзнателно бяха предложени всички откъси (вж. Приложение. Тестова задача.). Предварителната хипотеза беше, че вероятността да бъдат избрани като начални намалява в реда 2 - 4 - 3 - 1. Естествено, успешното решаване на задачата зависи не само от уместния избор на началния откъс, а от разпознаването на цялостното правилно подреждане.

Условията на апробацията, в рамките на която беше експериментиран разглеждания текст, предвиждаха две възможности за учениците: да решават дадена тестова задача, при което за верен отговор получаваха 4 точки, а за грешен - 0 точки; да не решават дадена тестова задача, при което получаваха 1 точка. Следната таблица представя как се разпределят резултатите на учениците от решаването на тестовата задача (за по-пълни данни вж. публикацията от бел. 8).

Таблица 1. Статистически данни

Отговори	Общо		Силна група		Слаба група
	Брой	Процент	Брой	Процент	Брой	Процент
А	108	6.6	2	0.5	67	15.3
Б	507	31.2	105	23.9	140	31.9
В (верен)	720	44.3	304	69.2	92	21.0
Г	142	8.7	19	4.3	55	12.5

Отказали се да решават	140	8.6	9	2.1	76	17.3

Най-любопитен в съдържателно отношение е фактът, че нито един от вариантите за подреждане не е невъзможен за изследваните лица. Това се отнася дори за дистракторите А и Г, при които се наблюдава силно нарушаване на кохезията и кохерентността. Според предварителната хипотеза това бяха двата най-малко вероятни за избиране отговори. Те наистина са избрани от най-малко ученици. Прави впечатление обаче, че броят на учениците, отказали се да решават задачата, е приблизително равен на броя на учениците, избрали отговор А или отговор Г. Като се имат предвид условията на апробацията (1 точка при неотговаряне и 4 точки при верен отговор), може да се предположи, че за избралите А или Г ученици това подреждане дава свързан текст. Естествено е, че тези два грешни отговора са избирани много по-често от ученици от слабата група. Подреждането на откъсите при А и Г насочва към мисълта, че при избора им учениците са се съобразявали само с началния откъс (за А – откъс 1, за Г – откъс 3). От заглавието “Хотелът” могат да бъдат прокарани кохезивни и кохерентни връзки и към откъс 1 (ХОТЕЛЪТ – го – (първият) хотел), и към откъс 3 (ХОТЕЛЪТ – хотела (си) – 0 – го - го).

Отговор А започва с най-неподходящия за начало на енциклопедичен текст откъс 1., тъй като в изречение (3) липсват назовавания както на агенса (елипса на подлога), така и на обекта (местоименна замяна с го), срв.:

А) 1, 3, 4, 2

1. Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". Това бил първият хотел в света. 3. През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, защото не му носел печалба. Други хора обаче го взели и го стопанисвали до края на ХIХ век. 4. Преди 1774 г. кръчмите и странноприемниците осигурявали по-скоро ядене и пиене, отколкото подслон на пътниците, но същата година Дейвид Лоу открил грандхотел "Лоу" в Ковънт Гардън, Лондон. 2. Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат.

Направеният от учениците избор може да се обясни с доминиране на формалната повърхнинна свързаност между заглавието и откъс 1. над очевидно недостатъчната смислова свързаност поради липсата на лексикални назовавания в изречение (3). Водещ момент при този избор е непосредственото конкретизиране на понятието хотел от заглавието като първият хотел в света в изречение (4).

Все пак остава въпросът доколко реална е тази смислова несвързаност и дали не се разпознава като такава на фона на следващия текст. При местоимението го може да се предположи катафора - едно достатъчно разпространено явление, въпреки че е характерно за художествените текстове. Глаголът нарекъл назовава ясен и достатъчно популярен речев акт и вероятно може да компенсира елипсата на подлога: лексемите, възможни в тази позиция, са ограничени. Очевидно при избора на отговор А по-нататъшното подреждане на текста след началния откъс е било напълно пренебрегнато. Затова не са наблюдавани и разпознати получаващите се нарушения в кохезията и кохерентността между откъси 1, 3 и 4, напр. “преобърнатите” номинативни вериги на хотел и Дейвид Лоу: го - хотела си - грандхотел "Лоу"; Лоу - Дейвид Лоу; обратната последователност на събитията: изоставил - открил; през 1780 г. - до края на ХIХ век - преди 1774 г., както и безсмислеността на откъс 2 като последен.

Изборът на отговор Г с откъс 3 като начален може да се обясни с тясната свързаност, която осъществява по принцип лексикалното повторение. В първото изречение (5а) на откъс 3 понятието хотел от заглавието се конкретизира като ‘хотелът на Лоу’, срв.:

Г) 3, 4, 1, 2

3. През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, защото не му носел печалба. Други хора обаче го взели и го стопанисвали до края на ХIХ век. 4. Преди 1774 г. кръчмите и странноприемниците осигурявали по-скоро ядене и пиене, отколкото подслон на пътниците, но същата година Дейвид Лоу открил грандхотел "Лоу" в Ковънт Гардън, Лондон. 2. Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат. 1. Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". Това бил първият хотел в света.

С това за учениците, избрали отговор Г, комуникативната задача е решена. И при този избор по-нататъшното подреждане на текста е пренебрегнато и не са наблюдавани получаващите се нарушения в кохезията и кохерентността. Нарушенията в свързаността на текста са особено ярки между откъс 3 и откъс 4 и засягат едновременно много явления: хотела си - го - го - грандхотел "Лоу"; Лоу - Дейвид Лоу; изоставил - открил; през 1780 г. - до края на ХIХ век - преди 1774 г. За откъс 2 може да се предположи, че значението му се преосмисля като извод от откъс 4, след който се намира. Откъс 1 като последен обаче е напълно несвързан с останалия текст.

Направените наблюдения навеждат към следния извод. Повод за избиране на даден откъс като начален може да бъде откриване на мними връзки между заглавието и първото изречение от откъса. Повърхнинната свързаност е по-“забележима” от смисловата. В рамките на кохезията по-ярко е лексикалното повторение в сравнение с местоименната замяна. Затова при силната група отговор Г е избран от много повече ученици в сравнение с отговор А (4,3% срещу 0,5%, срв. Таблица 1. Статистически данни). Тези предварителни изводи съответстват на характера на обучението. От средствата за свързаност най-подробно се изучават местоименията (особено личните местоимения) и лексикалните повторения.

Изборът на третия дистактор - отговор Б – е най-любопитен с това, че е предпочетен от многократно по-голям процент ученици в сравнение с другите грешни отговори. Подреждането на текста тук е следното:

Б) 4, 2, 1, 3

4. Преди 1774 г. кръчмите и странноприемниците осигурявали по-скоро ядене и пиене, отколкото подслон на пътниците, но същата година Дейвид Лоу открил грандхотел "Лоу" в Ковънт Гардън, Лондон. 2. Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат. 1. Нарекъл го "обществено място за престой, предназначено главно за настаняване на семейства". Това бил първият хотел в света. 3. През 1780 г. Лоу изоставил хотела си, защото не му носел печалба. Други хора обаче го взели и го стопанисвали до края на ХIХ век.

Начален тук е откъс 4. Получава се силна свързаност между този откъс и заглавието. Връзката е осъществена чрез лексикално повторение, а понятието хотел се конкретизира като единичен обект (чрез израза грандхотел “Лоу” от изречение (2б)). Експерименталният текст е наративен по същността си, а нарацията започва с откъс 4. Възможно е откъс 2, където е обявена интенцията на автора и който има повече стилистическа функция, да следва след откъс 4. и да се осмисля като извод от него. При отговор Б ярките нарушения в свързаността на текста се наблюдават на границата между откъсите 2 и 1. Тук не само липсва формална свързаност, но е налице и противоречие, срв. хотелите – го – първият хотел.

Броят на учениците, избрали отговор Б, е сравнително близък до броя на избралите верния отговор В и силно се различава от броя на учениците, избрали другите два грешни отговора. Причините отговор Б да изглежда правдоподобен на толкова изследвани лица, могат да са следните. Първата е свързана с неголямата възраст на учениците, с липсата на достатъчно внимание, на опит и/или обучение. Всяко от изброените неща може да попречи да се забележат дефектите в текста, които се получават на границата между откъс 2 и откъс 1. Другата причина може да се търси в естеството на комуникацията. В експерименталния текст, както беше показано, са налице много силни формални и смислови връзки. Въпреки нарушаването им при подреждането от отговор Б, "разказът" за "съдбата" на грандхотел "Лоу" се възприема адекватно, тъй като последователността на откъсите, които го съставят, е запазена. Вмъкването на авторовото проблематизиране (откъс 2.) в разказа се пренебрегва от читателя и е маловажно за възприемането на основната информация на текста.

Общото наблюдение върху получените от експеримента данни за трите грешни отговора А, Б и Г показва следното. Началните откъси в дистракторите, от една страна, конкретизират понятието хотел от заглавието като единичен обект, а от друга страна - разказват нещо за този обект. Общо 757 ученици, или 46,5%, са предпочели такова, най-обичайно, непроблематизиращо начало на текста. За тях прякото изразяване на авторовата интенция и проблематизирането на предполагаемото знание за света на читателя е неприемливо или пренебрежимо.

4. Изводи.

Експериментът, осъществен през 1999 год., и направеният тук анализ на резултатите от него имат както теоретична, така и практическа стойност. Подобни изследвания допринасят за механизмите на разбирането на текста. Схващането на общия смисъл е достатъчно за около половината от изследваните лица да преценят текста като свързан, т. е. те го осмислят. Явно изразената авторова интенция е най-лесно пренебрежимият факт в комуникацията. Стиловите особености на текста, които изключват или правят редки някои прояви на кохезията и кохерентността, също лесно се пренебрегват. Това се отнася напр. за такива явления като катафората или липсата на последователност (хронологическа, причинно-следствена и т. н.) при изразите, назоваващи време или събитие. Подчертан е стремежът топикът на текста да се осмисля като конкретен единичен обект.

Изследванията от предложения тип могат да обективизират резултатите от обучението по български език като роден в средното училище и да го подпомогнат. Те насочват към това, което е лесно или трудно за учениците, добре или недостатъчно засегнато в учебните програми, отработено или подценено в практиката.В това отношение е радостен фактът, че около половината от участвалите в експеримента ученици в 7. клас притежават умението за т. нар. “задълбочено четене”. Това е групата на посочилите верния отговор В. Те могат да открият достатъчно кохезивни и кохерентни връзки, за да съставят свързан текст. Тяхното количество обаче е почти равно (720 ученици) на тези, които не са в състояние да извършат това (797 ученици заедно с неотговорилите). Това подсказва, че има основания да се говори за оптимизация на обучението именно с оглед на текстовата свързаност. Учениците, които не са се справили със задачата и са посочили грешен отговор, според направения анализ притежават основни знания за най-ярките явления от кохезията - лексикалното повторение и местоименната замяна, но не ги прилагат добре и достатъчно (напр. върху целия текст) и в голяма степен не отчитат кохерентността. Именно в такава посока може да се потърсят практически начини за усъвършенстване на текстовите умения, тъй като в по-нататъшните социални практики (средно/висше образование, трудова дейност) способността за пълно осмисляне на даден текст е изключително важна.

Приложение. Тестова задача.

В коя последователност откъсите образуват свързан текст?

ХОТЕЛЪТ

2. Хотелите са доста "по-млади", отколкото мнозина смятат.

А) 1, 3, 4, 2

Б) 4, 2, 1, 3

В) 2, 4, 1, 3

Г) 3, 4, 1, 2